Мазнини
Мазнини се наричат естерите на глицерола с висши мастни киселини. Те са най-разпространените липиди. Източници са на енергия. При разграждането им се образува голямо количество вода, мазнините са и воден запас за животните прекарващи зимен сън или живеещи в пустинни условия. Числят се към липидите. Изпълняват множество биологични функции, главно като резервен хранителен запас и термоизолиращ материал. При животните се натрупва в определен вид съединителна тъкан наречена мастна във вид на капчици. Мазнините имат значителна хранителна стойност поради това, че внасят незаменими висши мастни киселини. Познати са над 1300 вида природни мазнини. Мазнини се съдържат във всяка жива клетка. В животинските организми се отлагат главно в подкожната тъкан и около някои вътрешни органи. Съставляват 10-20% от общата маса на човека. В растенията се натрупват в семената и в някои плодове.
Мазнините са органични съединения, които участват в състава на животинските и растителни клетки. В животинските организми те се отлагат в подкожната тъкан, около някои органи и в костите. Някои растения натрупват мазнини с промишлено значение (слънчоглед, рапица, маслини, бадеми). Мазнините имат широка употреба. Освен като енергетична храна за човека, за получаване на безир и блажни бои, сапун, стеарин и др. Те се използват в медицината, козметиката, багрилната промишленост и други.
В началото на 19 век френският химик М. Шеврьол загрява мазнини с вода в присъствие на основа. При тези условия мазнините се разлагат под действието на водата, като се получава глицерол и смес от висши мастни киселини. През 1874г. друг френски химик нагрява смес от глицерол и смес от висши мастни киселини и за пръв път получава синтетична мазнина:
C3H5 (OH)3 + 3HOOCC17H35 → C3H5OOCC17H35 + 3HOH
Мазнините са смес от глицеролови естери на висшите карбоксилни киселини.
Физични свойства:
Според състава си мазнините притежават различни свойства. При стайна температура те са течни или твърди вещества, по – леки от водата и неразтворими в нея. Разтварят се в органични разтворители. При загряване твърдите мазнини най – напред омекват, а в последствие се стапят. При по – висока температура мазнините се разлагат, при което се получава веществото акролеин, което има канцерогенно действие.
Химични свойства:
Хидролизни процеси:
Както всички естери и мазнините се разлагат под действието на водата като образуват глицерол и висши мастни киселини:
C3H5 (OOCC17H35)3 + 3HOH → 3C17H35COOH + C3H5 (OH)3
Хидролизата на мазнините е обратим процес. Когато хидролизата се провежда под действие на алкална основа, се получават алкалните соли на висшите мастни киселини (сапуни). Реакцията се нарича осапунване:
C3H5 (OOCC17H35)3 + 3NaOH → 3C17H35COOHNa + C3H5(OH)3
Хидриране:
Друг важен процес е хидрирането на мазнините. То се извършва с течни мазнини, които са смес от естери на ненаситени киселини. Процесът протича при загряване в присъствие на катализатор Ni:
C3H5 (OOCC17H33)3 + 3H2 → C3H5 (OOCC17H35)3
